КЛА̀НЯНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от кланям и от кланям се. Те излязоха, минаха през шумната улица .. и стигнаха, при постоянното чуруликане и кланяне на поздравляющите я познайници, до Вълтава. Ив. Вазов, Съч. XII, 186. „Кумове, стари сватове, / просто да ви е говене / и това често кланяне, / жа ви са, олан, помола, / я ма напреде карайте, / .., / да идем, олан, да видим / Стояновите дворове.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 135.
2. Диал. Изпращане на много здраве; поздрав. Много здраве и кланяне / на моята пръвна любов, / пръва любов Ангелина. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 367.