КЛА̀ПВАМ, -аш, несв.; кла̀пна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. За клепало, камбана, клопотар — бия веднъж или няколко пъти; клепвам1. // За черква — с удари на клепало или камбана оповестявам началото на богослужение или настъпването на определен сутринен или вечерен час; клепвам1. Клапне ли черква, всичко се прибира в къщи. Вечер нито мома, нито жена излизат — само до портата. Ив. Хаджийски, БДНН II, 128.