КЛАПОДА̀Н, мн. няма, м. Диал. Тънки метални жички за везане; сърма, сирма1. От коленете надолу до колаците крачолите му бяха изработени ишлеме с клаподан на цветя и селви. Ц. Гинчев, ГК, 375. В тесните дюкянчета турци сарачи изработвали конски такъми — седла, юлари, колани, капистри, а освен това силяхи и кобурлуци — от най-обикновените до скъпите, украсени със сърма и клаподан. Д. Мантов, ХК, 78.
— От араб. през тур. kilabdán. Друга форма: клабода̀н.