КЛАПУ̀ЧКАМ, -аш, несв. Диал. 1. Непрех. За съд с малко течност в него — клатушкам се, при което течността се плиска, бълника и издава шум; клапча. С тия благи надежди те се измъкнаха из града и тримата. Тримата, тоест Пижо, Пендо и мършавата кобила Куца Гана, върху чийто самар клапучкаше малкото буренце със скъпоценната течност. Елин Пелин, Съч. V, 77.
2. Прех. Клатя яйце, за да проверя дали е прясно; клапча (Вл. Георгиев и др., БЕР). клапучкам се страд. от клапучкам във 2 знач.