КЛА̀ПЧО, -то, мн. -вци, м. Диал. Пренебр. Обикн. при обръщение. 1. Неканен гостенин, който се натрапва. Витосай се от туа, клапчо неден. Нар. прик., СбНУ XI, 109.
2. Бърборко, бъбрица. Се тебе ле че слушаме бре, клапчо. СбНУ XLII, 263.
