КЛАРИНЀТ м. Дървен духов музикален инструмент във форма на права тръба със система от клапи и отвори по нея. Какво вълшебно очарование притежава кларинетът в един квинтет на Моцарт. В. Йонова и др., Б (превод), 49. Кларинетите, тънките кеманета и зиловете на двете дайрета ту се втурваха всички наедно, ту почваха да се гонят едно след друго. Д. Калфов, Избр. разк., 86. Някъде дрънчи мандолина, другаде — китара. .. Отдалеко долита проточен звук на кларинет. НК, 1958, бр. 34, 6.
— От фр. clarinette. — И. Н. Гюзелев, Физика, 1874.