КЛАСЀЦ, мн. няма, м. Умал. от клас1. Жътвени дни, зной. Ни вятър, ни хлад повяват. Стаило се е навред, та и богу е свидно да въздъхне, класец да не изрони. М. Смилова, ДСВ, 28. Да се събере до класец нивата, да не остане зрънце за лалугерите. Ст. Даскалов, СД, 572. Назрява вече тучна нива, / класец натегнал се привежда / и утешителка надежда / при труженик селяк отива. Π. К. Яворов, Съч. I, 44.

Миризлив класец. Диал. Растението миризливка (Ст. Младенов, БТР).


Източник: Речник на българския език (онлайн)