КЛАСЍЦА ж. 1. Род многогодишни, рядко едногодишни, тревисти растения от семейство житни с класове, събрани в цилиндрично или яйцевидно съцветие, разпространени в областите с умерен и студен климат. Alopecurus. В състава на нашите високопланински ливадни съобщества участвуват алпийска тимотейка, .., лагуровидна класица, .., витошки еделвайс и др. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 83.
2. Диал. Пшеница с едри, големи класове. „То наш, тоз брат, отде го дари вишен господ: .. Та отиде тука горя в смилено поле, та разора широко, дълго безкрайно, та подся жълта пченица и даде жълта класица.“ СбНУ XV, 10. Пройодили а сама на нива, / сама на нива жетва да жене, / на дром чиница, черна класица. / Женала Милкя, йем я плакала. Нар. пес., СбНУ XLVII, 75. Посъбрал войвода / йот три сяла моми, / йот четири момци / жетва да му женат / сѐ бяла пченица, / сѐ църна класица. Нар. пес., СбНУ XXV, 42.