КЛАСЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Класически. Интересът към старата (класична) трагедия и днес още е твърде голям. Достигналите до нас гръцки трагедии, .., са привличали човешкия дух. БР, 1931, кн. 4-5, 142. „Класичната школа, .., държала е и държи, че на човечеството нищо не е потребно освен класичното знание, т. е. изучаването на гръцкия и латинския езици“ У, 1871, бр. 14, 210. Истинно образование, което дават европейските училища на юношеството, е образование, наречено класично. Н. Бончев, Съч. I, 72. „Ний дължим на вашия дар да можете да обгърнете по един синтетичен начин големите области на науката, цяла серия монументални творби, .., които фигурират между класичните приноси на химията“ Ас. Златаров, Избр. съч. III, 195.
— Г. С. Раковски, Българска старина, 1865.