КЛА̀СОВ1, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до класа1. С образуване на държавата, при определената българска обстановка, започна класовото: стопанско, политическо и духовно, разслоение на населението в отделни обществени групи (класи). Ив. Хаджийски, БДНН I, 7. Въпросът за тенденциозността се свързва с класовата принадлежност на писателя и с неговия мироглед. .. Класата, от която той произхожда, средата, в която се е възпитавал. Лит. XI кл, 27. Класова борба. // Който е свойствен, присъщ на някаква класа. Прав е той [Нако]. Класовият инстинкт му подсказва този начин на действие. Кр. Велков, СБ, 91. От науката за общественото развитие ние знаем, че обществото се дели на класи, че хората, родени в едно и също време, имат различен социален произход, различна класова идеология, различен мироглед. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 120.
КЛА̀СОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който се отнася до клас1. Вършачката [на самоходния комбайн] се състои от приемна камера с приемен битер, .., класов и зърнов шнек, класов и зърнов елеватор и бункер, за зърното. Осн. сел. стоп. VIII кл, 69.
КЛА̀СОВ3, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до клас3. Млади хора от всички славянски страни, пълни с ентусиазъм и светли надежди, дошли да учат висше изкуство, често излизали на класови продукции. Ст. Грудов, ББ, 18.
КЛА̀СОВ4, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който се отнася до клас3.