КЛАТЕШКО̀М нареч. С клатене, като се клатя; клатешката. Олоферно отива клатешком и си сяда на мястото. К. Величков и др., ЛБ (превод), 92. Петър влиза преоблечен в пътни дрехи, спира се и гледа на брата си клатешком глава. В. Друмев, И, 47.


Източник: Речник на българския език (онлайн)