КЛАТУ̀ЧКАНЕ ср. Остар. и диал, Отгл. същ. от клатучкам и от клатучкам се; клатушкане. Той [руският народ] показа програмата си за Изток, която докара в затруднение сичките сили, защото видяха своето клатучкане безплодно в 20 години за християнете под игото на Турция. НБ, 1876, бр. 34, 132.