КЛАТУ̀ШКАМ, -аш, несв., прех. Движа, люлея, люшкам нещо или някого насам-натам, на една или друга страна; клатя. Оттатък реката подвяваше ветрец, клатушкаше вейките на трите диви ореха. Н. Нинов, ЕШО, 13. Конете, изопнали крака като струни, .., облекчено пръхтяха и напрегнато клатушкаха насам-натам глави. П. Михайлов, ПЗ, 192. Рейсът цял час ги клатушка по разбития път до градчето, коленете им почти се допираха. Д. Цончев, ЧС, 46. В тъмната пролетна вечер влакът летеше и клатушкаше стоящите пътници. Те ту политваха в ритъма на движението, ту в безредица се облягаха наляво или надясно. Б. Йосифова, БЧМ, 207. клатушкам се страд.
КЛАТУ̀ШКАМ СЕ несв., непрех. 1. Движа се, люшкам се насам-натам, на една или друга страна; клатя се. Светли талази бягаха по повърхността ѝ [на зеленината], цялата маса се клатушкаше и преливаше, като че някое море биеше там в бреговете си. Й. Йовков, Ж 1945, 121. Сега там в един вир се клатушкаха няколко болярски трупове, фърлени вчера от тук. Ив. Вазов, Съч. XIV, 200. Баща му сякаш прекарал дълга мъчителна болест някак се клатушкаше на столчето си, поклюмваше глава и въздъхваше облекчено. Кр. Григоров, Н, 15.
2. Разг. Вървя бавно, като се олюлявам; клатя се, кандилкам се. Последен се клатушкаше през площада Пени с дълга вила на рамо. В. Нешков, Н, 387. Томов забеляза нейде из нивата дългата фигура на кореспондента да се клатушка насам. Ст. Поптонев, НСС, 196. // За превозно средство — движа се бавно, като се люшкам, клатя на една или друга страна; клатя се, кандилкам се. Тежки камиони, целите опръскани с кал, се клатушкат по разбитата неравна настилка на булеварда. Г. Караславов, Избр. съч. III, 7. Малката каруца бавно се клатушкаше из дълбоката и рядка кал. Елин Пелин, Съч. I, 44.
3. Разг. Пътувам с превозно средство, което се движи много бавно, като се люлее, люшка при движението; клатя се, кандилкам се. Трена взема едно разстояние от 60 километра за пет часа .. Представете си сега говежди вагони, без седалища, разбира се, натъпкани с жени и мъже, които се клатушкат пет часа из мрака. Ал. Константинов, Съч., 72.
4. Разг. Несигурен съм в становището си или положението си, всеки момент мога да го променя. Той е човек, на когото не може да се разчита, защото е безхарактерен, клатушка се в принципите си и не може да вземе решение.