КЛАТУ̀ШКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от клатушкам и от клатушкам се. Мачтата се разлюля дори в основата си. .. Момчето прилепи по-плътно лекото си телце до еловото стебло. Почака да спре клатушкането, после пак се надигна. Цв. Ангелов, ЧД, 165. Уморени от необикновения ден и от товарите, които бяха носили на гърбовете cu, пленниците заспаха въпреки клатушкането на кораба. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 80. Файтонът прогърмя над моста и леко, без клатушкания, се понесе по гладкото шосе. Й. Йовков, ЧКГ, 306. След десетчасово клатушкане из бразилската степ, най-сетне влакът пристигна привечер в Сан Пауло. Св. Минков, ДА, 78.