КЛА̀ШНЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Горна мъжка или женска селска дреха от дебел вълнен плат, с различна дължина, разтворена отпред, със или без ръкави. Дойде и Синап. .. Беше облечен в сърмен клашник, с пушка през рамо, с тънка чалма и в гайтанлии чешири. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 200. Пътникът проклел вятъра, наденал си клашника с ръкавите и се препасал с пояс. Христом. ВВ I, 60. Гледам, зададе се от гората един кон натоварен с дърва и го кара полекичка едно селянче, обуено с цървули, облечено с дебел клашник и на ръцете му ръкавици. Д. Манчев, БЕ II, 73. Тая жена беше селянка и седеше на земята. .. Млада, мурголика, .., с гиздав безръкавен шопски клашник. Ив. Вазов, Съч. VIII, 129. Па почука [чумата], па повика: / „Излез, излез, левен Дуко!“ / Не излезе левен Дуко, / на излезе Дуковица — / бел клашник е наметнала, / сас ражен се подпираше. Нар пес, СбНУ XLIV, 308.
2. Дълга мъжка наметка от дебел плат за предпазване от студ и дъжд; ямурлук. На гърба му [на Райко] беше преметнат дебел овчарски клашник — на редове бозав, на редове бял, от което той изглеждаше още по-едър. Ст. Загорчинов, ДП, 157. Дъждът попиваше в бозавите клашници, сцеждаше се по дългата козина на калпаците и оттам падаха капки мътна вода, която намирисваше на овчи тор и непрана вълна. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 81. Той беше наметнат с тъмносив клашник, покрит с дълги, вълнени реси. Д. Спространов, С, 242. Всички човешки чувства виеха в сърцето на Войдан Мостич: надежда и виновност, .. Стоеше неподвижен като дъбовете вековни и само клашникът му се развяваше като криле около плещестата снага. М. Смилова, ДСВ, 174.