КЛЕВЕТА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Клеветане. Той [горделивият] не може да миряса, .. докле не развали добрата чест, която имат другите. Затова горделивите падат в лош порок, клеветание. С. Радулов, НД (превод), 95. Бягай от клеветанията, ако и да не са истинни; защото простий народ истина не знае, но по мнението си суди. Й. Стоянович, ДСС (превод), 70.