КЛЀКА1 ж. Диал. 1. Болест по добитъка, предимно по овцете, при която се схващат задните крака на животното (Т. Панчев, РБЯд).
2. Болест по домашните птици, при която им се подвиват краката (Вл. Георгиев и др., ББР).
3. Билка, с която се лекува тази болест (Вл. Георгиев и др., БЕР).
КЛЀКА2 м. и ж. Диал. Пренебр. Физически слаб, неиздръжлив човек; клечо, клекавец1.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1979.