КЛЀКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до дървото клек, който е от дървото клек. Хвърлихме върху огъня зелени клекови клони. .. Замириса на смола. Ламар, ПР, 52. Огледах се и забелязах, че се бях подпрял с лакът на едно клеково стъбълце — .. с дълги зелени иглици, които излъчваха лека, приятна като ласка смолиста миризма. Н. Хайтов, ШГ, 8.
2. Който се състои от клекове. Една гъста клекова гора, бодлива и зла, се спуска по северния склон, и ние бързо и неспирно слизаме в низините. К. Константинов, ПЗ, 70. Минеш ли някога през клекови гъсталаци, .., спри се и свали шапка на горския пионер и победител на канарите — клека. Н. Хайтов, ПП, 8. Тя [пътеката] минава край едно малко езеро, .., спуска се по склона през клековите групи, минава косо през малки поляни. М. Гловня и др., Р, 101. Клековите храсти около плаца, вечно зелени, сега спят под снега. ВН, 1952, бр. 8, 1.