КЛЀМА ж. Техн. 1. Приспособление за свързване на проводници в електрическа верига. Заех се да монтирам донесеното радио. Поставих го на нощната масичка и прехвърлих на него клемите от антената и земното свързване. П. Славянски, ПЩ, 159. За него [бързовара] са необходими малко средства — .. За целта се ползува 800-ватов реотан за котлони. Краищата му се свързват посредством клеми или спойки, с·краищата на шнур, изолиран с гума. HTM, 1961, кн. 9, 31.
2. Входен или изходен край на отделна електрическа верига в електрически апарат. Всички измерителни инструменти, командни и сигнални апарати и релета се чертаят в реда, в който се намират на таблото, а клемите им се означават с цифри и букви. А. Бачев, ЕС, 14. Късо съединение на асинхронен двигател с ротор на късо има тогава, когато на изводните му клеми се приложи напрежение, а роторът му се задържа неподвижен. Кл. Карчев и др., ЕЛ, 146. Напрежението се създава от източника на ток. При отворена верига напрежение съществува на полюсите uли на клемите на източника. Физ. VIII кл, 1965, 52-53.
— От нем. Klemme.