КЛЀНДА ж. Диал. 1. Детска игра челик. Децата ги [дръвчетата] пречупваха, за да си направят копие от тях или тояжки, да гонят живинките и да играят на кленза. Ст. Даскалов, ЕС, 94.
2. Дръвце, което се използва при тази игра; челик.
◊ На кленза. Диал. На шега. Разбра Рада, че дедо Дичо хортува на кленза и от тия думи ѝ стана още по-тежко. М. Георгиев, Избр. разк,, 67.
— Други форми: клѐндза и клѐнджа.