КЛЕНДА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Голяма риба клен. Той [бай Илия] хвърли въдицата във вира и в тоя миг не само дишането му, но и сърцето му спря. Ей сега, си мислеше той, ще задърпа най-големия клендак! Д. Калфов, КР, 62. Тука, сякаш във въздуха се премятаха непрекъснато само най-големи пъстърви, най-големи клендаци, най-едри черни мрени. Д. Калфов, КР, 58.