КЛЀНДЗА ж. Диал. Кленза. То било тежка работа връзването! Уж надвивах на мнозина, .., скачах с овчарската тояга най-високо, пращах клендзата най-далече и бътвах пръчката най-добре, ама тука клекнах. Ст. Даскалов, БП, 93.


Източник: Речник на българския език (онлайн)