КЛЕПА̀ЛНИЦА ж. Диал. Място, където е окачено църковно или манастирско клепало. Камбанарията — клепалницата, както я зовяха селяните, беше не до църквата, а над портата на кирпичената ѝ ограда. Г. Райчев, ЗК, 99. Ха, ха .., иди, че се не пукай откъм гърба — разпалено говореше Дяковски на селския старейшина, когато дървеното клепало зачука от клепалницата. Ст. Заимов, Μ Ι, 30.