КЛЀПАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от клепя1 като прил. Диал. За сечиво — който е с изтънено острие; наточен. И сърповете бяха криви, и плужниците, и малките клепани рала, и босоногите мотики — страшна сила има в кривото, само сълза не можеш да намериш в него. С, 1972, кн. 11, 73. А завчера дойде и ми донесе една мотика. Нова, клепана мотика, с дълъг сап. ВН, 1961, бр. 3051, 4.