КЛЕПА̀РКА ж. Диал. Ирон. Пастирка на клепоухи животни. — „Шлафен зи гут“ — обаждаше се той до късно през нощта .. — А бе какво си ми заломотил? Ти мене за клепарка ли ме сметаш, та си ми заручал така в главата! Ст. Даскалов, ЕС, 89-90.