КЛЀПКА ж. 1. Обикн. мн. Косъмчета по края на клепача; ресници, мигли. Лицето ѝ [на Христина] пламна, унесено се полусклопиха босилковите ѝ клепки. Елин Пелин, Съч. I, 179. Под веждите горяха две черни, изрязани, миндаловидни очи с дълги клепки и с влюбен поглед. Ив. Вазов, СбНУ II, 60. Както беше навела глава, клепките ѝ тънки и дълги мигаха и блестяха от влагата на промъкващата се през мътното стъкло светлина. Ст. Даскалов, БМ, 7-8. У Недини слънце грее, / .. / То не било ясно слънце, / най ми била сама Неда, / с черни очи еленови, /с длъги клепки босилкови. Христом. ВВ II, 212.
2. Всяко отделно от тези косъмчета. Земат сетня един камъш, дълъг колкото боя на детето, турят в него малко опукано просо, .., малко от клепките и нехтите на детето и запушват камъша с осяк. СбНУ VII, 142, В окото ми е влязла клепка.
3. Кожица, която покрива окото при мигане или спане; клепач. Очите ѝ [на Анку] бяха черни като две зърна черни череши, .., с бели като седефени люспи клепки, с дълговласи гъсти тънковърхи мигачи. Ц. Гичев, ГК, 20. Горната клепка на едното му око липсваше и то стоеше отворено даже когато другото спеше. Елин Пелин, Съч. II, 101. Tя [Нона] бавно пристъпваше, отпуснала зачервени клепки, по страните ѝ блестяха сълзи. Д. Талев, ЖС, 321. Подпухналите клепки, натежали от сън, бавно се спуснаха и тъкмо да се затворят, стреснато се повдигнаха и под тях се показаха двете му заспали очи. М. Кремен, СС, 18.