КЛЕПТЯ̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, несв., непрех. Диал. Мигам. Въздухът се превърна на гъста мрежа пред очите на бея и той дълго клептя, докато най-после дойде на себе си. К. Петканов, ЗлЗ, 75. До него стои едно момченце. Очичките му са черни въгленчета. Също като тебе гледа и клепти. К. Петканов, ЗлЗ, 2О7-268.