КЛЀПЧО, мн. -овци, м. Диал. Ирон. 1. Човек или животно с клепнали уши (Вл. Георгиев и др., БЕР).
2. Глупав и бъбрив човек. Дойде при майстора един търговец от друг град, попита го може ли да му отвори касата, без да я разбива — загубил си бил ключовете. Майсторът му каза, че не може. Аз се обадих: „Ще я отворя.“ Майсторът се ядоса: „Ти ли, бре клепчо? Откога взе толкова да знаеш!“ Т. Харманджиев, КB, 378.
3. Човек, който върви тежко и бавно (Вл. Георгиев и др., БВР).