КЛЀТВА ж. 1. Тържествено обещание, тържествено уверение в нещо, подкрепено със споменаване на нещо свято за този, който обещава; заклеване. Накрая, .., двамата нови членове трябваше да положат своята клетва .. Върху кръстосаното оръжие над евангелието двамата мъже се заклеха да служат вярно и честно с всички свои сили на народното дело. Д. Талев, И, 217. — Рада е моя: аз се венчах на последното си тръгване от тука с нея, венчах се... пред бога и вместо пръстен клетви разменихме. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 217. — И на Ивана Александра клетва дадох, че ще му бъда верен. И ще сдържа думата си. Ст. Загорчинов, ДП, 249. Аз съм ся клела, заклела, / и клетвата ми вярна е. / Първо ли либе Никола / първо венчило той ще е. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 10, 941. ● Нар.-поет. Обикн. с опред. Клетва се заклевам. Люта се клетва заклехме [хайдутите], / че като в гора тръгнеме, / кого най-напред срещнеме, / него ще, мамо, да колем, / ножове да накървавим. Нар. пес., СбВСтТ, 823. Вярна са клетва заклели [дружината]: / който са от тях разболе, / ще го носят от Великден до Илинден. Нар. пес., СбНУ VI, 71.
2. Зложелателни думи към някого, за да му се случи нещо лошо; проклятие. Двете жени се хванаха за косите и дворът се огласи от нечовешки викове и клетви. Елин Пелин, Съч. III, 15. Скараха се със съседката си. Разнесоха се клетви, дигнаха се кобилици. К. Петканов, СВ, 160. „Господ ще ви убие!“ — почват с клетви жените и плюят в пазвите си, а някои хвърлят подире ни камъни. Й. Радичков, ББ, 109. — Тоз хайдутин, що го либиш, / на кол утре ще го видиш, / .. / От тез клетви са събуди / и Стоенкин баща стари. Хр. Ботев, Съч. 1929, 25. ● Нар.-поет. Обикн. с опред. клетва кълна (прокълням). Драганка низ двор излиза / и люта клетва прокълня: / „Да даде господ, мамо ле, / самичка да си останеш, / на мене каил да станеш!“ СбНУ XLVI, 54. Като го Гьорги садеше, / люти го клетви кълнеше: / „Да цъфтиш, дрвче, да цъфтиш, / да цъфтиш, но да не връзаш!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 75.
◊ Сторвам / сторя (давам / дам) вяра и клетва. Обикн. в св. Диал. Заклевам се. Стоян дружина посъбра, / и вяра и клетва сторила: / „Кога на пътя тръгнеме, / който се болен разболее, / порядом да го гледаме, / и на ръце да го носим.“ Нар. пес., Христом. ВВ II, 119. Мануил майстор тихо говори: / — „Ой ми ви вази триста майстори, / хайде да сторим вяра и клетва, / вяра и клетва до булките си, / която булка най-рано стане, / .. / нея шъ вградим в града Тиргода.“ Нар. пес., СбВСт, 17.