КЛЕТВОНАРУШЀНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Нарушаване, неизпълнение на дадена клетва; клетвопрестъпление. — И тъй, ти се закле в кръвта си. — пророни Ивац. Бъркала мълчеше. Какво да отговори? Престъплението от клетвонарушението е явно, но човек·има свои разбирания и намерения. Д. Добревски, БИ, 33.