КЛЕЧА̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, несв., непрех. 1. Стоя с прегънати, свити колене, без да допирам с тялото си земята. Куп млади и хубави селяни и няколко такива куманки в шалвари клечаха до стената. Ив. Вазов, Съч. VIII, 164. Съвсем неопитни и непохватни, те [учениците] просто стояха на земята, докато той [учителят] правилно прегъна коленете си и клекна, без да мърда. — Пулите го даскала как клечи като дете... Цв. Минков, МЗ, 73. Долу, на двора под чардаците, стояха или клечаха на плочите тълпа бежанци. Д. Рачев, СС, 9. — Седне [бай Иван] или по-право клекне — защото той винаги клечи — под някоя върба край реката и „цък“ — пръскачът в кошницата. Д. Калфов, КP, 71. ● Обр. От суров кирпич, мазана с кал, покрита с „турски“ керемиди, тя [къщата] клечеше в дъното на един престарял сливак. А. Гуляшки, ДМС, 20. Започват да се нижат дните, .., лятото се изтегля, мъгли клечат сутрин по билата на баирите. Й. Радичков, ББ, 115. // За животно — седя на задните си крака. На самия бряг на острова клечеше кучето. То държеше нагоре вирнатата си муцуна и виеше. Й. Радичков, ГП, 63-64. Там [на поляната] бяха наклякали вълците, а срещу тях, .., също така клечаха десетина сиво-кафяви животни, с дълги муцуни. Ем. Станев, ПЕГ, 60. На другия ден кучето клечеше пред колибата и гледаше спокойно непознатия мълчалив човек. Г. Караславов, Избр. съч. I, 90.
2. Пренебр. Стоя, намирам се някъде продължително време, обикн. за да чакам някого или нещо. — Ще станеш и ще идеш направо при него. Цяла седмица ще клечиш там, но ще гледаш да се срещнеш. Ст. Даскалов, СЛ, 403. — Сами виждате, че София е празна. От сушата е, от глада. И година да клечим в София, .., все е то. Над земята на врага вали дъжд, .. Там е берекетът, там са пълните градове. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 132. Известно е, че риболовците са много търпеливо племе, с часове могат да клечат на брега. Мл. Исаев, Н, 391. — Двайсе кокошки имах, останаха ми само три. Всяка събота ходя да клеча на пазара дано продам някоя, та да пратя някой лев на детето. И. Петров, НЛ, 150. клечи се безл. Трудно беше да се ходи по плочника вън и странно трудно беше да се клечи на припек с гръб към зида. Г. Стоев, 3, 128.
КЛЕЧА̀ СЕ несв., непрех. Диал. Стоя разкрачен. Стой както тряба, не са клечи като жаба. П. Р. Славейков, БП II, 133.