КЛЕЧЕТА̀К, мн. -ци, м. Събир. Много клечки, гъсто преплетени или натрупани на едно място заедно; клечорляк, клечак1, клечок. Сънуваше будна дивата патица, натискаше се в своите патета .. смаляваше се в гъстия топъл клечетак и в тръстиката, в познатата тишина на своето блато. Д. Цончев, ОТ, 146. Шумът всеки миг нарастваше. Горският клечетак пращеше, мачкан от тежки ботуши. Ив. Хаджимарчев, ОК, 305.