КЛЕЧО̀К, мн. -ци, м. Събир. Диал. Много клечки, обикн. сухи и дребни, заедно; клечетак, клечорляк, клечак1. Еднакво прибулени с разни дрипалаци, жени и мъже, потъмнели от мразовития вятър и клепнали от умора, те мъкнат подире си вързопи от сухи клони и клечок. Д. Бозаков, ДК, 131. Огънят, .. ·, беше се подхванал в куп клечоци и слама, струпани зад бунището. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 309.