КЛЍМАМ, -аш, несв. 1. Непрех. Правя знак с глава за израз на потвърждение, одобрение, съгласие и др. или при поздрав; кимам, клюмам. Сестрите няколко пъти се обръщаха към любезните домакини и им климаха приветливо. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 86. l Непрех. и прех. В съчет. с глава. Орце изведнъж стана сериозен. Няколко дюкянджии му говореха нещо, а той само климаше с глава. Г. Белев, ПЕМ, 44. Исак (усмихнато клима с глава и шепне): Така, така… В. Друмев, И, 18. Когато Герман, като разказваше за кокетството на вдовицата, попита дяда си дали той, работлив мъж, има время да ходи пятдесет и две недели през годината да ѝ прави корте, .., дядо му отговори, като климаше главата си в знак на одобрение. М. Балабанов, ДБ (превод), 133. ● Обр. Едно простичко бяло цветице от ягода се подавало от тревата, а хубавото лале горделиво климало над него пъстрата си глава. Д. Манчев, БЕ II, 47.
2. Непрех. и прех. В съчет. с глава. Клатя нагоре-надолу глава в израз на неверие, безпомощност, отчаяние или учудване; клюмам. Като се заредиха две-три сушави години Стаменко вечно климаше глава и посмръкваше с полуотворени уста. Кр. Григоров, Н, 118. Малко ли са зърната на брой, спарени ли са оm росата или пък от голямата горещина — тогава селянинът почва да клима с глава. РД, 1950, бр. 238, 2. И сички току климат своите глави от учудване и се шушнат сяко на своя език за впечатленията, които им произвежда тоя чудноват разказ на вадата. Т. Влайков, Съч. II, 72-73.
3. Непрех. Отпускам надолу и вдигам с усилие глава при дрямка, умора и др.; клюмам. В това време Климе пак опря глава до зида и заспа. — Климе, не климай! Ив. Вазов, Съч. XXV, 123. Кънчо задрямва, клима, скача трапен, .., па пак сяда, клима и дреме. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 6, 236. — Пък тия ще идат на стража нощес. Мислиш ли си какво е цял ден да се потиш, а нощем да климаш буден? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 522. ● В съчет. с глава. Няма по-лоше нечто отколкото е да ся туря и учи детето без време да сяда, .. Че е много рано, можеш го позна по това, че седналото дете все клима с главицата си ту на една, ту на друга страна. Й. Груев, КН 7 (превод), 88. // За глава — отпускам се, навеждам се надолу при дрямка, от умора и др., след което се вдигам, обикн. с усилие; клюмам. Главата му климаше от умора.
4. Непрех. Разг. Последователно се навеждам и изправям или се наклонявам ту в една, ту в друга посока. — Пущай коня, бре! — изфуча той, издърпа една тояга, която някоя пияна ръка оставяше да клима над главата му, и перна дългия селянин през лакътя. Ив. Вазов, Съч. VIII, 113. Везните климат: ту насам, ту натам — ама като че откъм страната на греховете понатежават! М. Георгиев, Избр. разк., 113. Отворете на една стоплена стая вратата, из които ся минува в друга стая студена .. Ако дръжите свещта горе високо на вратата, то пламикът ще клима към студената стая. Лет., 1871, 94. Най-сетнне отгоре на средата на кобилицата стръчи едно язиче, което заедно с кобилицата клима към една или към друга страна, кога надтяга на едното или на другото блюдо, а стръчи отвесно, когато и на двете блюда еднакво тягне. Й. Груев, Φ (превод), 15. Съединението на гръбнака с лоба е една от най-изкусните наредби у человеческото тяло. То допуща на главата не само да ся клати напред и назад, т. е. да клима, но и да ся обръща. НКАФ (превод), 17. Хайдутинът коленичи. Един от джелатите втъкна три пръста в устата му, за да държи главата да не клима; друг изтегли тежък, широк нож. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 410.
5. Непрех. Прен. Рядко. За слънце, луна, звезди — накланям се, насочвам се нанякъде; клоня. Той видя, че се намира по средата на малко вирче. Наоколо му тръстиките стърчаха грозно като ръждясали копия. Слънцето климаше на запад. Ат. Мандаджиев, ОШ, 89. Слънцето климаше вече на залез. Зл. Чолакова, БК, 46.
6. Прех. Диал. Клатя, движа нещо насам-натам, нагоре-надолу. Кой какво си има, токово си клима. Говори се за дреха, кон и др. Погов., СбНУ XXV, 25. А рако ю дума: / — Фала тебе, жабо, / .. / да я ли не знам / твоята дъщерка / каква ми е стока, .. / каква къщовшца — / един парцал имаше / и него си климаше. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 564. климам се страд. от климам в 1, 2 и 6 знач.
КЛЍМАМ СЕ несв., непрех. Диал. Навеждам се ту на една, ту на друга страна; клатушкам се, люлея се.