КЛЍМАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от климам и от климам се. На тези необорими аргументи другите присъствуващи — кметът и чорбаджиите — изявиха одобрението си с климане на глава. М. Георгиев, Избр. разк., 198. Тръпнат сърцата само от едно климане на главата ѝ. К. Величков, ПССъч. I, 315. Тоя господин остави своя наблюдателен пост и бързо са запъти през масите към противоположната страна, като раздаваше пътьом другарски климания и ръкостискания на приятелите. Ив. Вазов, Съч. XI, 186. Последните старчеви речи потресоха Ясеня. .. Той видя, какво селянете с климане глава одобряваха на стареца. Б. Димитров, Я I (превод), 27.