КЛИНИЦЍСТ м. Лекар, работещ в клиника, чиято лечебна практика се извършва въз основа на преки наблюдения върху болния. Тука биохимията е направила значителни успехи, които и за теорията на раковото страдание, и за установяването на някои реакции, ценни за практиката на клинициста, са от голямо значение. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 176. През 1854 г. [Н. И. Пирогов] взема участие в отбраната на Севастопол, където се проявява не само като хирург клиницист, но и като инициатор за организиране медицинската помощ на ранените. HTM, 1961, кн. 12, 1.