КЛИНЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Клиничен. Тя посещаваше редовно всички лекции на третия курс, не пропущаше упражнение, ходеше на клиническа практика. Ем. Манов, ДСР, 366. След време между книгите по патология и клинически изследвания започнаха да се появяват издания, заради които полицията арестуваше и осъждаше. О. Бояджиев, П, 88. — Виж, майко, с Анчето стана една неприятна работа... Нервна е много .. Пък тази твоя болест иска като че ли клиническо лечение... М. Грубешлиева, ПП, 92. Определянето на заболяването [гъбичното] е лесно, клиническите прояви са много типични, а при микроскопцческо изследване на проби от кожата гъбичките се откриват много лесно. РД, 1966, бр. 247, 2.

КЛИНЍЧЕСКИ нареч. Мед. Въз основа на резултата от преки наблюдения върху пациента, от непосредствен лекарски преглед. Преместиха ме във воденицата при Лазар Ливадийски. Още повече, че съм клинически здрав, т.е. в организма ми няма вече холерни бацили. Л. Стоянов, X, 116.


Източник: Речник на българския език (онлайн)