КЛЍНКЕР м. Спец. 1. Само ед. Събир. Продукт от изпечен мергел или варовик с глина, който след смилане представлява главна суровина за получаване на цимент. Над 1400° масата започва да се топи и се получава каменоподобно вещество, наречено клинкер. Хим. IX кл, 1965, 49. Спеченият продукт, получен при температура около 1350—1450°, днес се нарича циментов клинкер. Б. Костов, ХС, 14. От свързващите вещества най-широко разпространение в мините е добил портландциментът. Той се получава чрез смилане на портландциментов клинкер. X. Попйорданов и др., ПИ, 116.
2. Висококачествена тухла или плоча от изпечена до вкаменяване глина, която се използва за настилка или облицоване на сгради. Клинкерите са силно изпечени, много твърди и водонепоемащи тухли. В. Брънеков и др., СД, 244. Фабриките на дружеството [„Изида“] (..) произвеждат: тухли обикновени, клинкери, огнеупорни от всякакъв вид и форма и за всякаква цел. БД, 1909, бр. 17, 1.
— Нем. Klinker.