КЛЍНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. 1. Който се отнася до клин1 (в 1 знач.) Клинова кутия. // За механизъм, устройство и под. — който използва като основен елемент клин1 (в 1 знач.) или система от клинове. Вратите и капаците [на скривалищата] се притискат плътно към касата с помощта на специални притискателни устройства (клинови или винтови). Н. Иванов и др., ГО, 69. Клиновите механизми се използуват за затягане на детайли, за превключване и др. М. Константинов, ТММ, 22. На същото действие е основана и клиновата преса (..) за свиване на телата. При вкарване на клиновете от двете страни става слизане на платформата надолу и притискане на поставения материал. Физ. IX кл, 1958, 114. Клинови съединения наричаме тези, при които съединяването на машинните части става с помощта на специални елементи — клинове. Ст. Михайлов и др., ГМ, 12. Ако към крика няма за това специални клинови челюсти, колоната трябва да се задържа с ярем или шеле. Хр. Марков и др., ТБ, 247.
2. Който има форма на клин1. Сводовете се правят от специални сводови тухли, имащи форма на клин, или от нормални и клинови тухли. К. Дойчев, МП (превод), 812. При предавка с клинов ремък се използуват един или няколко ремъка с трапецовидно напречно сечение. Маш. IX кл, 120.