КЛИНОМЀТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Спец. Уред за измерване на вертикални ъгли, като напр. наклони на скатове, земни пластове, на кораби, самолети и др.; клиномер. Друга особеност на геоложкия компас е и тъй нареченият клинометър. Клинометърът е металическа подвижна стрелка с различна форма, прикрепена на същата ос, на която е прикрепена магнитната стрелка. Ст. Бошев и др., ГГ, 91. Компасът се поставя вертикално, .. Вертикалният ъгъл се отчита по клинометъра на компаса. Гр. Николаев и др., ОГ, 186-187.
— От фр. clinometre.