КЛИНООБРА̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който е подобен на клин1, който има форма на клин1; клиновиден. Той [Обрад] вървеше все тъй прав като върлина, без ничия помощ се поклони и изправи, само клинообразната му брада бе съвсем побеляла. Ст. Загорчинов, ДП, 460. Между пликовете стоеше пощенска карта: овехтяла снимка на младо момиче; ..; облечено е в тънка лятна блузица, с тясна обърната яка и изрязано клинообразно деколте. Γ. Райчев, Избр. съч. I, 10. Ято диви патици плуваха високо в небето в клинообразна редица. М. Грубешлиева, ГР, 116. Проф. Зюс черпи сведения от клинообразните знаци по глинени съдове от времето на цар Асурбанипал, живял в 7 век пр. н. е., намерени в разкопките на стария асирийски град Ниневия. М. Несторова, ДЗК, 4.
◊ Клинообразно писмо. Истор. Клинопис; клиновидно писмо. Все от преди нашата ера има намерени пергаменти и плочки с клинообразно писмо. П, 1971, бр. 10, 13.