КЛЍНЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Разг. 1. Избягвам, измъквам се от някаква работа, задължение; кръшкам. — Не ще [Йошката] да работи. Клинчи, едвам тътри количката, никога не загребва цяла лопата пръст, а отиде ли за вода — потуля се нейде и се излежава под сянката. А. Каралийчев, СР, 84. За да се измъкне днес, бе излъгал шефа, .. „Голяма работа — каза си, — като че ли другите малко клинчат през работно време!“ Б. Болгар, Б, 31. — Обяснявах и на фелдфебела, и на взводния, и на ротния... ама те не вярват... И имат право — много взеха да лъжат и да клинчат войниците, та... Г. Караславов, Избр. съч. VI, 132. Хич, бива ли такова нещо! Здрава, права жена и така да клинчи от работа... П. Велков, СДН, 372.
2. Отбягвам да кажа истината, да отговоря точно; извъртам, усуквам, шикалкавя. — Рекох ти — тя [пиесата] буди мисли, буди... Това не отричам... — Клинчиш, извърташ истината... Сигурно не ти е харесала. Др. Асенов, СбСт, 180.