КЛЍНЧЕ1 ср. Умал. от клин1; малък клин. Седнал на пъна, Бекир затягаше с клинчета дръжката на брадвата. Б. Несторов, СР, 25. Длетото задълба дупка след дупка по жилите на скалата. .. После каменарят затъкна по едно клинче на дупка и бойният чук довърши останалото. Ст. Станчев, ПЯС, 40. На ръкавите под мишниците шивачката сложи клинчета, за да ги разшири.
КЛЍНЧЕ2 ср. Умал. от клин2; малък клин.