КЛИСАВИНА̀, мн. няма, ж. Остар. 1. Качество или свойство на клисав; клисавост. Главната и съставната нейна [на пясъчната почва] част песакът има следующите свойства: той е твърде синкав, няма никаква клисавина. Ступ., 1875, бр. 5, 36.
2. Прен. Болнавост, кекавост. Пороците от угода са: клисавина, лакомия на сладки неща, употребявание тютюн и плътска нечистота. Клисавината у децата се отвъжда у някои къщи от прекалено угаждание на тялото. Й. Груев, Н, 1881, кн. 4, 363.