КЛЍСАВИЦА ж. Диал. 1. Почва, която е клисава, която съдържа много вода. Нивата на Калугерец си стои непреорана, защото е голяма клисавица, воловете затъват до колене. К. Калчев, ПИЖ, 121.
2. Остар. Почва, която съдържа много глина; иловица. Оная земя, коя има повече глина, зоват я глиняна или клисавица. Ц. Гинчев УЗ, 11.
— Друга (диал.) форма: клѝсевица.