КЛИСА̀РИН м. Простонар. Клисар. Отидох право на църквата, .., пратих за клисарина. Ч, 1875, кн. 13, 611. У нас приглашават благочестивите християни на молитва с разнозвучни камбани, но като ги задръгне някой клисарин, ще ти покърти ухото такава гърмотевица, щото ще почнеш да молиш бога да го вразуми и му прати изцеление от беснувание. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 48. На тежките врата / черковни стария клисарин извъртя / ключът и бързо се закъм дома опъти. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 169.