КЛИСА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от клисар. На най-интересното място вратата се бутна, без да се потропа и клисарската бабичка влезна. Ив. Вазов, Съч. XXII, 79.
КЛИСА̀РСКИ. Нареч. Като клисар. Бедната бабичка, .., слезна попарена и поръча долу на децата клисарски да мълчат. Ив. Вазов, Съч. XII, 79.