КЛИСУ̀РА ж. Тесен и дълбок планински проход; пролом, дефиле. Гъсти пепеляви облаци покриваха западните разклонения на Родопите. Там някъде протичаше Места и се спускаше през тясна клисура към Якоруда. А. Христофоров. П, 8. Наоколо се разстилаха ридове, ту голи и каменисти, ту обрасли в растителност, а между тях се откриваха дълбоки усойни клисури, потънали вече в мрак. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 103. Баирите са отделени един от друг с усойни клисури, дето бучаха планински рекички. Това са сливенските боази. К. Константинов, ППГ, 14-15. В миналите смутни времена селото се е преместило и задънило навътре в глухата, тясна и мъчнодостъпна клисура. Ив. Вазов, Съч. XVI, 9.