КЛОЗЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до клозет. Той [затворникът] слага главата си върху него [леглото] — точно там, където зее открита помийна, клозетна дупка. Т. Генов, Избр. пр, 125. Членовете на комисията започнали да проверяват клозетните ями, шахтите за събиране на водата от дворните чешми. ОФ, 1950, бр. 1807, 2. Клозетно казанче. Клозетна тръба.
◊ Клозетна чиния. Специална направа от порцелан, която се поставя във ватерклозетите и служи за сядане.