КЛОКО̀ЧЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от клокоча; клокотене. През отворения прозорец долиташе клокоченето на реката и тихото шумолене от листата на ореха. Д. Димов, Т, 301. Перонът на спирката беше пуст .. Надясно от него реката с клокочене влачеше калните си води. А. Гуляшки, Л, 59. В тишината на посрещането се чуваше клокоченето на вечерното ядене в голяма бакърена тенджера, от която се разнасяше тежка миризма. Д. Талев, ГЧ, 297.